Моят свят без теб...
Празна стая. Скъсан лист.
Вятър повява по празната улица.
Сякаш безлюден остана моят град. Откакто ти си отиде.
Някога в моя ден грееше слънце, чуваше се детски смях,
а сега е пусто и празно. Сякаш никога не е съществувал светът ми.
Една дума - разби мойте мечти. Само с една дума - всичко изчезна.
Без теб всичко е пусто.
Небето не е синьо. Не ми харесва и аромата на розата.
Чувствата са - спомени отживени.
Но се надявам, че някой, някога ще открие този град
и ще сътвори отново магията в него,
но докато аз чакам мига - ти си отивай.
Вятър повява по празната улица.
Сякаш безлюден остана моят град. Откакто ти си отиде.
Някога в моя ден грееше слънце, чуваше се детски смях,
а сега е пусто и празно. Сякаш никога не е съществувал светът ми.
Една дума - разби мойте мечти. Само с една дума - всичко изчезна.
Без теб всичко е пусто.
Небето не е синьо. Не ми харесва и аромата на розата.
Чувствата са - спомени отживени.
Но се надявам, че някой, някога ще открие този град
и ще сътвори отново магията в него,
но докато аз чакам мига - ти си отивай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
