Dec 12, 2007, 2:46 PM

Моят свят без теб... 

  Poetry » Love
960 0 6
Празна стая. Скъсан лист.
Вятър повява по празната улица.
Сякаш безлюден остана моят град. Откакто ти си отиде.
Някога в моя ден грееше слънце, чуваше се детски смях,
а сега е пусто и празно. Сякаш никога не е съществувал светът ми.
Една дума - разби мойте мечти. Само с една дума - всичко изчезна.
Без теб всичко е пусто.
Небето не е синьо. Не ми харесва и аромата на розата.
Чувствата са - спомени отживени.
Но се надявам, че някой, някога ще открие този град
и ще сътвори отново магията в него,
но докато аз чакам мига - ти си отивай.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбита отвътре? Дано поне са ползвани подходящи инструменти (и лубриканти, ако се налага)
    То, малко на проза бие...
  • Силве, пишеш чудесно, но... смени го това потребителско име, тръпки ме побиват всеки път, като го срещна в сайта... сякаш себе си виждам. С любов!
  • Много е красива тъгата ти...
    с обич, Силвия, усмихни се...
  • Тъжно!!!
    Красиво!
  • Красив и тъжен стих!
    Поздрав!
  • Тъжно е...
    Поздрав за хубавото стихче!
Random works
: ??:??