12.12.2007 г., 14:46 ч.
Моят свят без теб...
Празна стая. Скъсан лист.
Вятър повява по празната улица.
Сякаш безлюден остана моят град. Откакто ти си отиде.
Някога в моя ден грееше слънце, чуваше се детски смях,
а сега е пусто и празно. Сякаш никога не е съществувал светът ми.
Една дума - разби мойте мечти. Само с една дума - всичко изчезна.
Без теб всичко е пусто.
Небето не е синьо. Не ми харесва и аромата на розата.
Чувствата са - спомени отживени.
Но се надявам, че някой, някога ще открие този град
и ще сътвори отново магията в него,
но докато аз чакам мига - ти си отивай.
Вятър повява по празната улица.
Сякаш безлюден остана моят град. Откакто ти си отиде.
Някога в моя ден грееше слънце, чуваше се детски смях,
а сега е пусто и празно. Сякаш никога не е съществувал светът ми.
Една дума - разби мойте мечти. Само с една дума - всичко изчезна.
Без теб всичко е пусто.
Небето не е синьо. Не ми харесва и аромата на розата.
Чувствата са - спомени отживени.
Но се надявам, че някой, някога ще открие този град
и ще сътвори отново магията в него,
но докато аз чакам мига - ти си отивай.
© Силвия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силве, пишеш чудесно, но... смени го това потребителско име, тръпки ме побиват всеки път, като го срещна в сайта... сякаш себе си виждам. С любов!
-
Много е красива тъгата ти...
с обич, Силвия, усмихни се... -
Тъжно!!!
Красиво! -
Красив и тъжен стих!
Поздрав! -
Тъжно е...
Поздрав за хубавото стихче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
То, малко на проза бие...