Моята България
На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям.
С приятелки и братовчедки
бърборим, смеем се и тичаме...
Докато мръкне чак, лудеем...
И много, много се обичаме!
А после, до леглото, баба
разказва ми за стари времена
с героите, които дали
всичко, за нас да има свобода.
През лятото в морето плувам
и мидички си търсим в пясъка...
и гоним щъркели по Дунав...
и слушам жабешкото крякане...
Играем в бабината къща,
на двора правим си венчета,
а баба с обич ме прегръща -
любимото й, най-свидно цвете...
Когато ходим в планините -
Родопа, Странджа, Рила и Пирин,
аз вечер гледам към звездите -
вълшебния копринен балдахин
и слушам песните на баба
за болната Руфинка... за Индже,
Балканджи Йово и за Яна,
за Дельо, Райна, Яне... за Орфей...
Родини имам три, ми казват -
на мама, папа и Германия.
Но аз обичам точно тази -
обичам моята България!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Гоцева Все права защищены
