22 авг. 2015 г., 20:54

Моята дъщеричка

1.4K 1 17

Толкова на мен прилича,

но е по-мъничка.

Всяка сутрин я обличам

с блузка и поличка,

после бързичко я сресвам

и я водя на градина.

Искам вред да я харесват,

гдето с нея мина.

Вечерта и в легълцето

тя при мене спинка.

Гушкам я до сърчицето,

пазя от настинка.

Толкова ми е мъничка,

а пък аз голяма.

Чуй я – като дъщеричка

ме нарича „мама“!

Що е то?      (куклата)

 

Из "Вълшебна пръчица"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...