22 авг. 2015 г., 20:54

Моята дъщеричка

1.4K 1 17

Толкова на мен прилича,

но е по-мъничка.

Всяка сутрин я обличам

с блузка и поличка,

после бързичко я сресвам

и я водя на градина.

Искам вред да я харесват,

гдето с нея мина.

Вечерта и в легълцето

тя при мене спинка.

Гушкам я до сърчицето,

пазя от настинка.

Толкова ми е мъничка,

а пък аз голяма.

Чуй я – като дъщеричка

ме нарича „мама“!

Що е то?      (куклата)

 

Из "Вълшебна пръчица"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...