Моята дъщеричка
Толкова на мен прилича,
но е по-мъничка.
Всяка сутрин я обличам
с блузка и поличка,
после бързичко я сресвам
и я водя на градина.
Искам вред да я харесват,
гдето с нея мина.
Вечерта и в легълцето
тя при мене спинка.
Гушкам я до сърчицето,
пазя от настинка.
Толкова ми е мъничка,
а пък аз голяма.
Чуй я – като дъщеричка
ме нарича „мама“!
Що е то? (куклата)
Из "Вълшебна пръчица"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
