6 июн. 2006 г., 23:40
Моята гора
Тополата, която е висока
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива!
Макар да е добра,
пречупва я вятъра,
но не рони сълза.
Повяхват клоните на Ореха
и падат след това,
но никога не молят
за прошка есента.
Старият Бор пролет и зиме
с иглички зелени е винаги,
издига се прелестен той,
но бива повалян и умира.
А Елата стройна царица
на моята любима гора.
По коледа се отсича
за да краси ни дома.
Уча се от моята любима гора!
Тя е красива и мъдра!
Когато сред нея потегля
тя ми говори, а аз и шептя.
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива!
Макар да е добра,
пречупва я вятъра,
но не рони сълза.
Повяхват клоните на Ореха
и падат след това,
но никога не молят
за прошка есента.
Старият Бор пролет и зиме
с иглички зелени е винаги,
издига се прелестен той,
но бива повалян и умира.
А Елата стройна царица
на моята любима гора.
По коледа се отсича
за да краси ни дома.
Уча се от моята любима гора!
Тя е красива и мъдра!
Когато сред нея потегля
тя ми говори, а аз и шептя.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздрави и от дон Хуан!!! Чудесно си го написала!!!
-
И от мен поздрави за живописа от думи!
-
Красиво си го написала.Аз най-харесвам като има сравнения и идеятя тук ми доподна.Поздрав от Княза.
-
Картина си нарисувала, Джейни. Поздравления.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Към Никола"Гората ни учи на своята мъдрост.Колкото и високо да се издигаме,тогава ставаме по близо до бурите,брезата е красиво и нежно дърво,но е лесно податливо дори на вятъра.Орехът,като здраво дърво и силно,окапват му листата.А за по нататък оставям на теб да осмислиш стиха."А от мен поздрав Никола!