Моята гора
Тополата, която е висока
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива!
Макар да е добра,
пречупва я вятъра,
но не рони сълза.
Повяхват клоните на Ореха
и падат след това,
но никога не молят
за прошка есента.
Старият Бор пролет и зиме
с иглички зелени е винаги,
издига се прелестен той,
но бива повалян и умира.
А Елата стройна царица
на моята любима гора.
По коледа се отсича
за да краси ни дома.
Уча се от моята любима гора!
Тя е красива и мъдра!
Когато сред нея потегля
тя ми говори, а аз и шептя.
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива!
Макар да е добра,
пречупва я вятъра,
но не рони сълза.
Повяхват клоните на Ореха
и падат след това,
но никога не молят
за прошка есента.
Старият Бор пролет и зиме
с иглички зелени е винаги,
издига се прелестен той,
но бива повалян и умира.
А Елата стройна царица
на моята любима гора.
По коледа се отсича
за да краси ни дома.
Уча се от моята любима гора!
Тя е красива и мъдра!
Когато сред нея потегля
тя ми говори, а аз и шептя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
