6 jun 2006, 23:40

Моята гора 

  Poesía
1966 0 5
Тополата, която е висока
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива!
Макар да е добра,
пречупва я вятъра,
но не рони сълза.
Повяхват клоните на Ореха
и падат след това,
но никога не молят
за прошка есента.
Старият Бор пролет и зиме
с иглички зелени е винаги,
издига се прелестен той,
но бива повалян и умира.
А Елата стройна царица
на моята любима гора.
По коледа се отсича
за да краси ни дома.
Уча  се от моята любима гора!
Тя е красива и мъдра!
Когато сред нея потегля
тя ми говори, а аз и шептя.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за вниманието!
    Към Никола"Гората ни учи на своята мъдрост.Колкото и високо да се издигаме,тогава ставаме по близо до бурите,брезата е красиво и нежно дърво,но е лесно податливо дори на вятъра.Орехът,като здраво дърво и силно,окапват му листата.А за по нататък оставям на теб да осмислиш стиха."А от мен поздрав Никола!
  • Поздрави и от дон Хуан!!! Чудесно си го написала!!!
  • И от мен поздрави за живописа от думи!
  • Красиво си го написала.Аз най-харесвам като има сравнения и идеятя тук ми доподна.Поздрав от Княза.
  • Картина си нарисувала, Джейни. Поздравления.
Propuestas
: ??:??