25 нояб. 2020 г., 20:18

Моята грудка

811 0 2

Моята грудка е заспала

дълбоко,

нещо сънува под тъмната

пръст.

Слънцето гледа пък, там

от високо,

как от мен се храни бръмбара

тлъст.

Сега съм невзрачно, покрито

от дупки,

ще гния полека, до пролетта.

- Спи, моя мила, мъничка

грудке-

аз също мисля, сега да заспя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя спи в момента, но ще я поздравя от теб когато му дойде времето, благодаря за коментара!
  • Хубаво стихотворение, харесва ми. Но може ли такова заглавие, де. Философско е, да, ама знаеш ли по колко философски начини мога да го видя това заглавие Моята грудка, ще падна от смях Имаш много поздрави от моята грудка за твоята ха ха

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....