Моята грудка е заспала
дълбоко,
нещо сънува под тъмната
пръст.
Слънцето гледа пък, там
от високо,
как от мен се храни бръмбара
тлъст.
Сега съм невзрачно, покрито
от дупки,
ще гния полека, до пролетта.
- Спи, моя мила, мъничка
грудке-
аз също мисля, сега да заспя.
© Ивелина каменова Всички права запазени