Моята Истина
Искам да знаете моята Истина -
как го обичам и по неволя,
как ме преследва страст, неописана
в ничия книга, романс или ода.
Как ме притиска в гърлото мисъл,
вече изпитана, дълго отричана,
как с него лягам, с него заспивам
и във съня си аз съм обичана.
Искам да знаете, беше ми трудно
да не целувам същите устни,
как тъй сърцето тайно убивах,
как не избягах и не се влюбих.
Как не изпитах истинско щастие,
как свободата дарих доброволно.
Плача във сянката аз на завесите -
исках да вярвам, да вярвам, че мога
да продължа, забравя, простя...
Толкоз години в мен не заспива
моята Истина, болка, мечта...
Искам да знаете, че го обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
