Моята мечта
От дете мечтая си за конче
с нрав и бърз, като катана,
двама да препускаме на воля
през гори или поляни.
С него на живота ще се радваме
сред „картините” на Дебюси,
от ръката ми ще хрупка ябълки,
но с очите си ще пита:
- Човече, всъщност, кой си ти?
Мой господар или приятел?
Или животът те превърна
в странник, дух, мечтател?
И днес дори не мога да отвърна,
а само гривата му ще прегърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
