15 сент. 2009 г., 21:55

Моята молитва

924 0 5

Благодаря ти, Господи, за хляба,

но ако може - сиренце сложи.

Ах, колко малко, колко малко трябва

да се нахранят гладните души!

 

Благодаря, че ми остана верен,

не ме заряза никога сред път.

Подкрепя ме, макар и начумерен,

щом дяволът ме хване за носа.

 

О, дай на него, Господи, на нея,

на всички гладни напълни корем,

за яденето само щом живея,

щом другите и те са като мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса.
    Поздрави!
  • Хората стъпват на хляба за да стигнат Евангелието!
    По-високо си отколкото си мислиш щом си го написала! Вярвай и пиши!!!
  • Не само за хляба живееш...Поздрави!
  • Радвам се ,че хумора се улавя,благодаря.Мислех това да не го показвам,но ме убедиха.
  • Много оригинален стих Гарева,хареса ми хумора и истината във него!
    Човека е човек когато е сит! ПОЗДРАВ!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...