Благодаря ти, Господи, за хляба,
но ако може - сиренце сложи.
Ах, колко малко, колко малко трябва
да се нахранят гладните души!
Благодаря, че ми остана верен,
не ме заряза никога сред път.
Подкрепя ме, макар и начумерен,
щом дяволът ме хване за носа.
О, дай на него, Господи, на нея,
на всички гладни напълни корем,
за яденето само щом живея,
щом другите и те са като мен.
© Гинка Гарева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
