15.09.2009 г., 21:55

Моята молитва

922 0 5

Благодаря ти, Господи, за хляба,

но ако може - сиренце сложи.

Ах, колко малко, колко малко трябва

да се нахранят гладните души!

 

Благодаря, че ми остана верен,

не ме заряза никога сред път.

Подкрепя ме, макар и начумерен,

щом дяволът ме хване за носа.

 

О, дай на него, Господи, на нея,

на всички гладни напълни корем,

за яденето само щом живея,

щом другите и те са като мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса.
    Поздрави!
  • Хората стъпват на хляба за да стигнат Евангелието!
    По-високо си отколкото си мислиш щом си го написала! Вярвай и пиши!!!
  • Не само за хляба живееш...Поздрави!
  • Радвам се ,че хумора се улавя,благодаря.Мислех това да не го показвам,но ме убедиха.
  • Много оригинален стих Гарева,хареса ми хумора и истината във него!
    Човека е човек когато е сит! ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...