Моята муза
Музата на моята поезия
ме спохожда само в тежък ден,
в мигове на бликащи трагедии
и последствия от нощни грехове.
Но подобни дни са утешения,
щом прелеят думите през мен,
греховете - сбъднати видения,
ме държат във фантастичен плен.
И оставям се на чудната омая -
да съм истинска, единствена, сама...
разточително да бъда вярна
и унищожително добра.
В мигове на бликащи трагедии
най-добре умея да чета
редовете бели на сърцето ми,
римите на моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Габровска Все права защищены
