2 февр. 2008 г., 20:24
Моята муза
Музата на моята поезия
ме спохожда само в тежък ден,
в мигове на бликащи трагедии
и последствия от нощни грехове.
Но подобни дни са утешения,
щом прелеят думите през мен,
греховете - сбъднати видения,
ме държат във фантастичен плен.
И оставям се на чудната омая -
да съм истинска, единствена, сама...
разточително да бъда вярна
и унищожително добра.
В мигове на бликащи трагедии
най-добре умея да чета
редовете бели на сърцето ми,
римите на моята душа.
© Анита Габровска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
В мигове на бликащи трагедии
най-добре умея да чета
редовете бели на сърцето ми,
римите на моята душа.
Поздрав! -
Добро-поздрави!
-
Да,наистина когато преживеем нещо трагично-творим най силно.От опит го знам,за съжаление.Желая ти само хубави неща.Поздрави!
-
"...щом прелеят думите през мен" - не бих го казала по - добре!
Поздрав, хареса ми много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и унищожително добра." Браво!!! Много ми харесва стиха ти!Описва някои от временните ми настроения!