Моята песен е моят копнеж,

силно да вярвам да искам това,

сякаш последна надежда за мойта душа.

Моята песен е моят живот,

тъжно изпята с малко любов.

Силни приятелства, слаби души,

хиляди хора, но малко съдби.

Моята песен сякаш не моя е.

Всеки минава, оставя рефрен,

някой за дълго, други за ден.

Моята песен не моя е,

моята песен от другите хора е.

Всеки оставя следа,

всеки променя моята съдба.

А в моята ръка остава да

вярвам в своята мечта

и да пиша моята песен сама,

споменавайки когото реша.  

Моята песен, много мечти,

моята песен, това сме аз. И ти.

Ти си приятел до гроб.

Ти си безимена любов.

Ти си предател в рай.

Ти си начало. И край.

Ти минаваш. И си заминаваш.

Ти минаваш. И оставаш.

“ти” наричам всеки, който

през живота мина. 

И остави в моята песен рима.