Dec 14, 2009, 10:48 AM

Моята песен

  Poetry » Love
802 0 0

Моята песен е моят копнеж,

силно да вярвам да искам това,

сякаш последна надежда за мойта душа.

Моята песен е моят живот,

тъжно изпята с малко любов.

Силни приятелства, слаби души,

хиляди хора, но малко съдби.

Моята песен сякаш не моя е.

Всеки минава, оставя рефрен,

някой за дълго, други за ден.

Моята песен не моя е,

моята песен от другите хора е.

Всеки оставя следа,

всеки променя моята съдба.

А в моята ръка остава да

вярвам в своята мечта

и да пиша моята песен сама,

споменавайки когото реша.  

Моята песен, много мечти,

моята песен, това сме аз. И ти.

Ти си приятел до гроб.

Ти си безимена любов.

Ти си предател в рай.

Ти си начало. И край.

Ти минаваш. И си заминаваш.

Ти минаваш. И оставаш.

“ти” наричам всеки, който

през живота мина. 

И остави в моята песен рима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивилина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...