Моята песен
Родил съм се
и почнал да пея,
най-близките хора –
във стрес,
бебета плачат,
аз пък се смея
и пратен набързо
на домашен адрес.
На училище тръгнах,
продължавах да пея,
понякога сепвах
учителя в клас,
какво ли не правиха,
да проумея
а на мен ми припяваше
целият клас.
Животът ме грабна,
забравих да пея,
когато се сещах
по-скоро ръмжах,
един път пропях
то беше за Нея,
песента ми открадна,
но късно разбрах.
Годините минаха,
пак искам да пея
може би уморено, тъжно
без глас,
един живот минал
искам да сгрея,
дали закъснял съм
питам се аз.
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
