4 июн. 2020 г., 12:13

Моята религия 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
5.0 / 4
1426 2 6
Почти постоянно се моля на Бог,
но в църква не ходя, не стъпвам в джамия;
прекланям се с радост пред всеки пророк,
изпратен със слово от Бога Самия.
Не съм целомъдрен, смирен християнин,
не съм и добър, несломим мюсюлманин;
но Двата Завета, Корана Свещен
чета ежедневно в екстаз вдъхновен.
На гробища аз не отивам, понеже
не вярвам, че там са онези души,
които политнаха – сякаш лъчи,
към свода висок и невнятно безбрежен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »