12 мар. 2006 г., 09:25

Моята стая

1.3K 0 13

Разноцветна стая от мечти.
Въздушна и истинска,
това е моята стая.
Не влиза никой в нея,
пазя я във сънищата си,
а ключа за нея държа
близо до сърцето си.
По стените и усмивки
са се запечатали,
на пода лежат стъпки от танц,
а по тавана целувки...
Разноцветна,красива
понякога тъжна,
но винаги истинска.
Розова,лазурна или златиста
сенки от спомени ,
ефирни и нежни.
Ако те поканя да влезеш във нея
просто влезни...







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава идея Джейни! Не съм чела предишния вариант, но със ..."по стените усмивки"..."по пода стъпки от танц"..."по тавана целувки"...с няколкото думи, си казала почти всичко. Поздрави и 6 от мен
  • Хубаво, мечтано!
    Скъпа Джейн, /мога ли да те наричам така?/, стихотворението ти е чудесно, но в ред 4 и 6 повторението на "нея" мъничко като че ли натежава?
    Иначе от мен 6!
  • Джейн, харесва ми
  • И на мен ми хареса. Да, определено всеки трябва да си има една такава лична стая в сърцето си, пълна с нещата, които обича. Това изпълва живота ни със смисъл.
  • Тук,вече идеята е друга,по сполучлива!Хареса ми!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...