27 сент. 2008 г., 10:02

Моята сянка 

  Поэзия
721 0 2
Малко пътища ми остават,
но много са оплетени.
Оттук до края на света,
от днес до края на времето.
Нечии очи следят
стъпките ми последни.
Последвай ме. Бъди моята сянка.
Завесата се дига,
и чака моята драма.
Репетирам горчиви усмивки.
Държа се. Малко остана.
Бъди моята сянка.
За да те нося със себе си, и да няма
болка. Оттук до края на света.
Бъди моята сянка.
Бъди със мене. Малко остана.
Бъди парченце от мисълта.
Бъди завесата след моя край.
Малко остана.
И знай,
че сега само ние сме на сцената.
Не чакай ничия покана.
Играй. Бъди моята сянка.
 

© Ади Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??