Noo_Light92 (Ади Стоянова) Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23
Sep 27, 2008, 10:02 AM

Моята сянка

  Poetry
952 0 2
Малко пътища ми остават,
но много са оплетени.
Оттук до края на света,
от днес до края на времето.
Нечии очи следят
стъпките ми последни.
Последвай ме. Бъди моята сянка.
Завесата се дига,
и чака моята драма.
Репетирам горчиви усмивки.
Държа се. Малко остана.
Бъди моята сянка.
За да те нося със себе си, и да няма
болка. Оттук до края на света.
Бъди моята сянка.
Бъди със мене. Малко остана.
Бъди парченце от мисълта.
Бъди завесата след моя край.
Малко остана.
И знай,
че сега само ние сме на сцената.
Не чакай ничия покана.
Играй. Бъди моята сянка.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0