Noo_Light92
23 результатов
Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,
и като алени паяци ...
  560 
Ти ми каза да не пускам ръката ти,
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там, до реката
се поливахме с хладна вода. ...
  646 
Имахме си лято - преживяхме го,
със мириса на мента и изгряващите
лъчи-молитви от зората.
Прегоряхме като късни стръкове
и като тъжните врабчета по балконите ...
  627 
Сънувах сън - ръка във бяла ръкавица
садеше рози във душата ми
и шепнеше: "Поливай ги със обич,
на плевелите злоба не ги оставяй."
Аз стиснах шепа обич във ръката си - ...
  647 
В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи. ...
  707 
Тя сяда на пейката. Косите и
се разбиват в бялото чело.
Неузряла жена, прецъфтяло момиче,
с огледални зеници,
в които слънцето е добре дошло. ...
  678 
Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни. ...
  1445 
Обичам да ме галят,
прераждайки се в радостта ми.
Усещам как ме докосват,
разтваряйки се във песента ми.
Когато се осмелят ...
  669 
Ален флаг.
Залез, излязъл от мечтите ми,
кървава игра на светлината.
Ще те полея с дъжд
върху белия лист хартиен. ...
  614 
Какъв жесток е убиец времето,
когато ни боли.
Когато кръвта умира
отделно от душата.
Стрелките златни ...
  594 
По залез е. Тъмнината чака
с целувки да разпрати мрака.
Не залязвай. Недей си отива.
Запечатай лъчите си в прозореца.
Не искам светлината да загива. ...
  783 
Той искаше да се слее с дъжда. Помисли си го, докато гледаше капките-като сребристи цветчета се ронеха. Чист небесен листопад.Облегна глава на мокрия зид и усети как кожата му бавно настръхва... Нима някой човек би си помислил, че дъждът е безчувствен? Че е като водата, която тече от мръсната чешма? ...
  1057 
Малко пътища ми остават,
но много са оплетени.
Оттук до края на света,
от днес до края на времето.
Нечии очи следят ...
  719 
РЕЧНА ДЪЩЕРЯ
Треви посивели - мъртва пустота.
Черно поле, далече от света.
Тихо поле, огряно от тъга -
мракът го захлупва с кървава ръка. ...
  722 
По паважа свети дъжд. Дъгата се гмурка
в локвите, плискайки се като дете.
Потапя косите ги, тежки от радост.
Картина от цветове,
взета от многоцветното по изгрев небе. ...
  735 
ПАРАДЪТ НА СМЪРТТА
Това не е приказка за прекрасния свят.
Това е просто химнът на един кървав парад...
Не го знаеш, нали? Всяка нощ под мъглите
пирува злобата и мачка душите, ...
  934 
Тревите заспиваха нежно, умирайки в жажда за дъжд.
Цветята си сплитаха листите, още и още веднъж...
Небето разтвори очи в носталгичната си красота,
и потекоха сладки сълзи, по-чисти от всяка вода.
Нежни и ледени капки, сияещи в топла дъга, ...
  1592 
МЪРТВАТА РУСАЛКА
Светъл плаж със снежно светъл пясък.
Тъмен въздух. Гъвкави вълни.
И една луна с мъртвешки блясък,
и с венец от пламнали звезди. ...
  897 
"Мамо, мамо? А защо липата
мирише сладко? Като мед?
Да няма захар във листата?
Мамо, мамо? А колко е безчет?"
Липата е пълна със нежност, ...
  872 
Две свещи горят. И през вятър се борят
да останат живи, искра до искра.
Светлинките им блуждаят и восък се рони,
но искрите целуват полумъртвия огън
и горят нависоко, като златни пера. ...
  615 
Ти знаеш ли къде е Черната земя?
Със пътища, които нямат край,
по мъртвата и пръст растат цветя
които нямат корени и цвят.
Тя е скелет на един умиращ рай. ...
  847 
Като стъпка от твойте следи,
невидима вървя.
Невидимото момиче.
Кой за нея ще отвори очи,
и за болката, скрита в дланта, ...
  796 
Някога имало принцеса нежна,
по-тиха от вълна,
в слънце родена.
И нямало от нейните коси по-тежки,
със цвят на светлина, ...
  800 
Предложения
: ??:??