Моята сянка
Малко пътища ми остават,
но много са оплетени.
Оттук до края на света,
от днес до края на времето.
Нечии очи следят
стъпките ми последни.
Последвай ме. Бъди моята сянка.
Завесата се дига,
и чака моята драма.
Репетирам горчиви усмивки.
Държа се. Малко остана.
Бъди моята сянка.
За да те нося със себе си, и да няма
болка. Оттук до края на света.
Бъди моята сянка.
Бъди със мене. Малко остана.
Бъди парченце от мисълта.
Бъди завесата след моя край.
Малко остана.
И знай,
че сега само ние сме на сцената.
Не чакай ничия покана.
Играй. Бъди моята сянка.
но много са оплетени.
Оттук до края на света,
от днес до края на времето.
Нечии очи следят
стъпките ми последни.
Последвай ме. Бъди моята сянка.
Завесата се дига,
и чака моята драма.
Репетирам горчиви усмивки.
Държа се. Малко остана.
Бъди моята сянка.
За да те нося със себе си, и да няма
болка. Оттук до края на света.
Бъди моята сянка.
Бъди със мене. Малко остана.
Бъди парченце от мисълта.
Бъди завесата след моя край.
Малко остана.
И знай,
че сега само ние сме на сцената.
Не чакай ничия покана.
Играй. Бъди моята сянка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ади Стоянова Всички права запазени
