Моята съдба
Понякога е мъка да очакваш,
понякога е болка да простиш,
понякога е трудно да повярваш,
че с любовта си с някого грешиш.
Защо не мога и аз да сам щастлива
като всички тях?
Защо навсякъде за мен са само
болка и тъга?
Нима съм толкова виновна, че цял
живот ще изкупувам грехове?
Не знам, аз просто искам да сам щастлива
и когато се събудя сутрин, да се радвам,
че съм жива...
Приятели много и всички казват - не плачи,
ще дойде ден и теб ще спре да те боли,
ще дойде ден и ще си щастлива.
Сред толкоз близки хора, радости и смях,
игри и танци...
С усмивка на уста, сърцето ми плаче
и душата крещи, защото сред тъмата
съм сама, това е моята съдба...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Просто Аз Все права защищены
