desiresilence (Просто Аз)
7 0
17 окт. 2007 г., 10:21

Моята съдба 

  Поэзия
672 0 4

Понякога е мъка да очакваш,
понякога е болка да простиш,
понякога е трудно да повярваш,
че с любовта си с някого грешиш.
Защо не мога и аз да сам щастлива
като всички тях?
Защо навсякъде за мен са само
болка и тъга?
Нима съм толкова виновна, че цял
живот ще изкупувам грехове?
Не знам, аз просто искам да сам щастлива
и когато се събудя сутрин, да се радвам,
че съм жива...
Приятели много и всички казват - не плачи,
ще дойде ден и теб ще спре да те боли,
ще дойде ден и ще си щастлива.
Сред толкоз близки хора, радости и смях,
игри и танци...
С усмивка на уста, сърцето ми плаче
и душата крещи, защото сред тъмата
съм сама, това е моята съдба...

© Просто Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дълбоко в душите си всички сме сами.
    Докосна ме този стих, с обич.
  • Не си сама!Много сме сами!Или поне се чувстваме така.
    Поздрав!
  • Не мога да ти кажа начин за да спре да те боли..Казвам ти само да не се предаваш и можеби някой ден ще забравиш за болката..Успех!!
  • "...не плачи,
    ще дойде ден и теб ще спре да те боли"

    Ти знаеш отговора вече.
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??