Моята съдба
Понякога е мъка да очакваш,
понякога е болка да простиш,
понякога е трудно да повярваш,
че с любовта си с някого грешиш.
Защо не мога и аз да сам щастлива
като всички тях?
Защо навсякъде за мен са само
болка и тъга?
Нима съм толкова виновна, че цял
живот ще изкупувам грехове?
Не знам, аз просто искам да сам щастлива
и когато се събудя сутрин, да се радвам,
че съм жива...
Приятели много и всички казват - не плачи,
ще дойде ден и теб ще спре да те боли,
ще дойде ден и ще си щастлива.
Сред толкоз близки хора, радости и смях,
игри и танци...
С усмивка на уста, сърцето ми плаче
и душата крещи, защото сред тъмата
съм сама, това е моята съдба...
© Просто Аз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не си сама!Много сме сами!Или поне се чувстваме така.
Поздрав! -
Не мога да ти кажа начин за да спре да те боли..Казвам ти само да не се предаваш и можеби някой ден ще забравиш за болката..Успех!!
-
"...не плачи,
ще дойде ден и теб ще спре да те боли"
Ти знаеш отговора вече.
Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Докосна ме този стих, с обич.