Моята съдба

Вървя по пътя, който сам си начертах,
несигурен съм и дори изпитвам страх.
Във себе си не мога даже да повярвам,
не знам как мога тъй да продължавам.
И от себе си аз бягам, а за теб мечтая,
в очите ми избягал ангел си от рая.
Докосвам те... И вече съм щастлив,
гледам те и ясен е дори денят мъглив.
А когато почувствам се отново сам,
полита всяка моя мисъл някъде натам –
                към теб отново!

Ангел ако бях, на крила при теб бих долетял,
птица ако бях, при теб отново бих се спрял,
но примирих се – такава е съдбата ми човешка,
да допускам вечно аз една и съща грешка.
Искам ти да притежаваш всичко в моя свят,
защото и очите ми... Само за тебе те горят.
И затова сега на теб отдал съм се изцяло,
щастието търся, но от мене то е отлетяло.
Изгубих туй, що толкоз силно бях желал,
но досега в живота си не бях аз опознал –
                a това си ти!