Моята съдба
Вървя по пътя, който сам си начертах,
несигурен съм и дори изпитвам страх.
Във себе си не мога даже да повярвам,
не знам как мога тъй да продължавам.
И от себе си аз бягам, а за теб мечтая,
в очите ми избягал ангел си от рая.
Докосвам те... И вече съм щастлив,
гледам те и ясен е дори денят мъглив.
А когато почувствам се отново сам,
полита всяка моя мисъл някъде натам –
към теб отново! ...