rozita-p (Росица)
120 1324
16 нояб. 2010 г., 15:43

Моята Татяна 

  Поэзия » Другая
1461 0 5

Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?

Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всички клишета от критиката в „библиотека за ученика”, зер да не я изложим пред важните гости.

Аз натропах това произведение ей тъй, на инат. Сега ми изглежда наивно-закачливо, но ТОГАВА ау, тогава имаше дилема – дали да ме зацафари или само да ми намали поведението с една единица, че таз жена беше и партийния секретар на училището:) В крайна сметка реши да се престори, че такава творба изобщо не е имало, тетрадката ми потъна някъде, а мен не ме изпитваха за нищо на света, когато имахме открит урок.

Такива ми ти работи. Е, стига съм бърборила.

 

Какво? Била Татяна смела?

И как до този извод сте дошли?

Нима за туй, че първа е посмяла

любовните си чувства да разкрие?

 

Нима това геройство ви се струва?

Геройство – глупости, нормален акт.

Жената винаги била е първа

и занапред ще бъде първа пак.

 

Откакто свят светува и откакто

при хората дошла е любовта,

стрелите първи опитно и властно

изпращала е женската ръка.

 

Дори несръчна Таня ми изглежда.

Да, вярно е, искреността е чар,

но не оръжие. И безнадежден

е опитът ù още в своя старт.

 

Какво, какво? Направила е жертва

честта на своя мъж да защити?

И вие вярвате? Каква утеха

за бедния съпруг! Уви,

 

изглежда зле познавате жените

и бързам да ви уверя,

че докато отказвала е, скрито,

съвсем за друго мислела е тя:

 

„Какъв чудесен малък контраудар,

сега е негов ред да го боли.

За после – ще решим, голямо чудо!

Във правото съм си все пак, нали?”

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??