Моята Татяна
Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всички клишета от критиката в „библиотека за ученика”, зер да не я изложим пред важните гости.
Аз натропах това произведение ей тъй, на инат. Сега ми изглежда наивно-закачливо, но ТОГАВА ау, тогава имаше дилема – дали да ме зацафари или само да ми намали поведението с една единица, че таз жена беше и партийния секретар на училището:) В крайна сметка реши да се престори, че такава творба изобщо не е имало, тетрадката ми потъна някъде, а мен не ме изпитваха за нищо на света, когато имахме открит урок.
Такива ми ти работи. Е, стига съм бърборила.
Какво? Била Татяна смела?
И как до този извод сте дошли?
Нима за туй, че първа е посмяла
любовните си чувства да разкрие?
Нима това геройство ви се струва?
Геройство – глупости, нормален акт.
Жената винаги била е първа
и занапред ще бъде първа пак.
Откакто свят светува и откакто
при хората дошла е любовта,
стрелите първи опитно и властно
изпращала е женската ръка.
Дори несръчна Таня ми изглежда.
Да, вярно е, искреността е чар,
но не оръжие. И безнадежден
е опитът ù още в своя старт.
Какво, какво? Направила е жертва
честта на своя мъж да защити?
И вие вярвате? Каква утеха
за бедния съпруг! Уви,
изглежда зле познавате жените
и бързам да ви уверя,
че докато отказвала е, скрито,
съвсем за друго мислела е тя:
„Какъв чудесен малък контраудар,
сега е негов ред да го боли.
За после – ще решим, голямо чудо!
Във правото съм си все пак, нали?”
© Росица All rights reserved.
Галина, ти ме разби! Чак за поклон не съм, но стискане на ръце и по някое кафе може да се уреди
...харесах много
