Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всички клишета от критиката в „библиотека за ученика”, зер да не я изложим пред важните гости.
Аз натропах това произведение ей тъй, на инат. Сега ми изглежда наивно-закачливо, но ТОГАВА ау, тогава имаше дилема – дали да ме зацафари или само да ми намали поведението с една единица, че таз жена беше и партийния секретар на училището:) В крайна сметка реши да се престори, че такава творба изобщо не е имало, тетрадката ми потъна някъде, а мен не ме изпитваха за нищо на света, когато имахме открит урок.
Такива ми ти работи. Е, стига съм бърборила.
Какво? Била Татяна смела?
И как до този извод сте дошли?
Нима за туй, че първа е посмяла
любовните си чувства да разкрие?
Нима това геройство ви се струва ...