SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
24 дек. 2018 г., 00:03  

Мозайка 

  Поэзия
5.0 / 2
603 1 1
Глухонеми стени го обгръщат отвред
и пленена от орис надежда
пали огън в душата – невръстна наглед –
за да може без страх да проглежда.
Колко липсва му дом с глътка чиста любов –
там където нощта се стопява
и светът се подрежда със тих благослов,
майчин дъх две сълзи приютява.
А емоции дивни навън се роят.
Тъжен стон ражда мъка в сърцето.
И копнежите скрити без звук се трошат,
щом заспива самотно детето! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Предложения
  • MargaritaMartinova (Margarita Martinova) "ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения
    "ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • stivi797 (Стефан Янев) Прощание 1978
    С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Вьюга в ночном лесу
    Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »