Мозайка
Глухонеми стени го обгръщат отвред
и пленена от орис надежда
пали огън в душата – невръстна наглед –
за да може без страх да проглежда.
Колко липсва му дом с глътка чиста любов –
там където нощта се стопява
и светът се подрежда със тих благослов,
майчин дъх две сълзи приютява.
А емоции дивни навън се роят.
Тъжен стон ражда мъка в сърцето.
И копнежите скрити без звук се трошат,
щом заспива самотно детето!
То подрежда в съня си парченцата пак
със внимание в ситна мозайка...
Но кажете, за Бога, кажете му как
се създава от пясъка майка!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
