29 июн. 2013 г., 13:41

Мрачен свят

842 0 0

                                               Светът е прекрасен и вечно красив,

                                               но сякаш го сянка тъй грубо закрива

                                               или тежи му това, че е жив и

                                               малко по малко дълбоко заспива.

 

                                               Не вижда ли тези груби крадци,

                                               които вземаха туй, що желаят?

                                               Знай ли онези алчни лъжци,

                                               които в гроба - гроб ти копаят?

 

                                              Сякаш родиха безброй кръвопийци,

                                               хора бездушни дори без сърца,

                                               вече са те пристрастни убийци,

                                               взели напразно невинна душа.

 

                                               Моля те, стига, свят, събуди се,

                                               напразно ли казах всичко това?

                                               Сякаш животът в тебе рони се,

                                               а той е подтикнат от вечна борба.

                              

                                              

 

                                              

                                               

                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...