29 июн. 2013 г., 13:41

Мрачен свят

846 0 0

                                               Светът е прекрасен и вечно красив,

                                               но сякаш го сянка тъй грубо закрива

                                               или тежи му това, че е жив и

                                               малко по малко дълбоко заспива.

 

                                               Не вижда ли тези груби крадци,

                                               които вземаха туй, що желаят?

                                               Знай ли онези алчни лъжци,

                                               които в гроба - гроб ти копаят?

 

                                              Сякаш родиха безброй кръвопийци,

                                               хора бездушни дори без сърца,

                                               вече са те пристрастни убийци,

                                               взели напразно невинна душа.

 

                                               Моля те, стига, свят, събуди се,

                                               напразно ли казах всичко това?

                                               Сякаш животът в тебе рони се,

                                               а той е подтикнат от вечна борба.

                              

                                              

 

                                              

                                               

                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...