29 jun 2013, 13:41

Мрачен свят

  Poesía » Otra
843 0 0

                                               Светът е прекрасен и вечно красив,

                                               но сякаш го сянка тъй грубо закрива

                                               или тежи му това, че е жив и

                                               малко по малко дълбоко заспива.

 

                                               Не вижда ли тези груби крадци,

                                               които вземаха туй, що желаят?

                                               Знай ли онези алчни лъжци,

                                               които в гроба - гроб ти копаят?

 

                                              Сякаш родиха безброй кръвопийци,

                                               хора бездушни дори без сърца,

                                               вече са те пристрастни убийци,

                                               взели напразно невинна душа.

 

                                               Моля те, стига, свят, събуди се,

                                               напразно ли казах всичко това?

                                               Сякаш животът в тебе рони се,

                                               а той е подтикнат от вечна борба.

                              

                                              

 

                                              

                                               

                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...