Jun 29, 2013, 1:41 PM

Мрачен свят

  Poetry » Other
839 0 0

                                               Светът е прекрасен и вечно красив,

                                               но сякаш го сянка тъй грубо закрива

                                               или тежи му това, че е жив и

                                               малко по малко дълбоко заспива.

 

                                               Не вижда ли тези груби крадци,

                                               които вземаха туй, що желаят?

                                               Знай ли онези алчни лъжци,

                                               които в гроба - гроб ти копаят?

 

                                              Сякаш родиха безброй кръвопийци,

                                               хора бездушни дори без сърца,

                                               вече са те пристрастни убийци,

                                               взели напразно невинна душа.

 

                                               Моля те, стига, свят, събуди се,

                                               напразно ли казах всичко това?

                                               Сякаш животът в тебе рони се,

                                               а той е подтикнат от вечна борба.

                              

                                              

 

                                              

                                               

                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...