5 февр. 2019 г., 23:33

Мрачини 

  Поэзия
367 0 1

 

 

 

 

Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...

 

В моята затънтена душа
аз се блъскам без посока,
доброто диря, а настъпвам зло -
катеря своята Голгота ...

 

Още малко ми остава
до тези мрачни небеса,
като риба там ще плавам
с пораснали от мъката крила ...

 

На воля ще си поскитам,
свободен от тоз скрипец,
който ме тъй притиска
в жертвеника - аз агнец ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??