Мрачини
Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа
аз се блъскам без посока,
доброто диря, а настъпвам зло -
катеря своята Голгота ...
Още малко ми остава
до тези мрачни небеса,
като риба там ще плавам
с пораснали от мъката крила ...
На воля ще си поскитам,
свободен от тоз скрипец,
който ме тъй притиска
в жертвеника - аз агнец ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
