Мрачини

Poesía

605 0 1

Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...

В моята затънтена душа
аз се блъскам без посока,
доброто диря, а настъпвам зло -
катеря своята Голгота ...

Още малко ми остава
до тези мрачни небеса,
като риба там ще плавам
с пораснали от мъката крила ...

На воля ще си поскитам,
свободен от тоз скрипец,
който ме тъй притиска
в жертвеника - аз агнец ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0