3 апр. 2008 г., 10:49

Мрачният пейзаж на смъртта

1K 0 4

В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.

 

Мъртви дървета злокобно се смеят
и с клони големи разнасят страха.
Погребални песни и вина се леят
и посрещат владетелката - Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно пишеш ще се скарам на Стаси че не ми е казала
    Поздрави
  • Просто затварям очи..и си го представям..Много страшно,зловещо...но истинско..
  • Браво! МНого ме разчувства. Върна ме точно преди три месеца, на едно погребение ( Бог да прости починалия), гледката беше УЖАСНА! А ти си успяла да опишеш този ужас с думи.
  • Мило момиче, имаш желание , талант , пиши , но за смърт?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...