Apr 3, 2008, 10:49 AM

Мрачният пейзаж на смъртта

Poetry

1K 0 4

В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.

Мъртви дървета злокобно се смеят
и с клони големи разнасят страха.
Погребални песни и вина се леят
и посрещат владетелката - Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Рачето (Радка Йорданова)

прекрасно пишеш ще се скарам на Стаси че не ми е казала
Поздрави

2008-05-26T22:28:05+03:00
Dead`Silence (Мария Аббас)

Просто затварям очи..и си го представям..Много страшно,зловещо...но истинско..

2008-04-04T10:15:49+03:00
didoriq (Дидони)

Браво! МНого ме разчувства. Върна ме точно преди три месеца, на едно погребение ( Бог да прости починалия), гледката беше УЖАСНА! А ти си успяла да опишеш този ужас с думи.

2008-04-03T13:47:06+03:00
yogimax (Василена Т)

Мило момиче, имаш желание , талант , пиши , но за смърт?

2008-04-03T13:01:51+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0