Apr 3, 2008, 10:49 AM

Мрачният пейзаж на смъртта

Poetry

1.1K 0 4

В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.

Мъртви дървета злокобно се смеят
и с клони големи разнасят страха.
Погребални песни и вина се леят
и посрещат владетелката - Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Рачето (Радка Йорданова)

прекрасно пишеш ще се скарам на Стаси че не ми е казала
Поздрави

2008-05-26T22:28:05+03:00
Dead`Silence (Мария Аббас)

Просто затварям очи..и си го представям..Много страшно,зловещо...но истинско..

2008-04-04T10:15:49+03:00
didoriq (Дидони)

Браво! МНого ме разчувства. Върна ме точно преди три месеца, на едно погребение ( Бог да прости починалия), гледката беше УЖАСНА! А ти си успяла да опишеш този ужас с думи.

2008-04-03T13:47:06+03:00
yogimax (Василена Т)

Мило момиче, имаш желание , талант , пиши , но за смърт?

2008-04-03T13:01:51+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9