Apr 3, 2008, 10:49 AM

Мрачният пейзаж на смъртта

Poetry

1.1K 0 4

В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.

Мъртви дървета злокобно се смеят
и с клони големи разнасят страха.
Погребални песни и вина се леят
и посрещат владетелката - Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Рачето (Радка Йорданова)

прекрасно пишеш ще се скарам на Стаси че не ми е казала
Поздрави

2008-05-26T22:28:05+03:00
Dead`Silence (Мария Аббас)

Просто затварям очи..и си го представям..Много страшно,зловещо...но истинско..

2008-04-04T10:15:49+03:00
didoriq (Дидони)

Браво! МНого ме разчувства. Върна ме точно преди три месеца, на едно погребение ( Бог да прости починалия), гледката беше УЖАСНА! А ти си успяла да опишеш този ужас с думи.

2008-04-03T13:47:06+03:00
yogimax (Василена Т)

Мило момиче, имаш желание , талант , пиши , но за смърт?

2008-04-03T13:01:51+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0