В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.
Мъртви дървета злокобно се смеят
и с клони големи разнасят страха.
Погребални песни и вина се леят
и посрещат владетелката - Смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация