3 abr 2008, 10:49

Мрачният пейзаж на смъртта

Poesía

1K 0 4

В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.

Мъртви дървета злокобно се смеят
и с клони големи разнасят страха.
Погребални песни и вина се леят
и посрещат владетелката - Смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Рачето (Радка Йорданова)

прекрасно пишеш ще се скарам на Стаси че не ми е казала
Поздрави

2008-05-26T22:28:05+03:00
Dead`Silence (Мария Аббас)

Просто затварям очи..и си го представям..Много страшно,зловещо...но истинско..

2008-04-04T10:15:49+03:00
didoriq (Дидони)

Браво! МНого ме разчувства. Върна ме точно преди три месеца, на едно погребение ( Бог да прости починалия), гледката беше УЖАСНА! А ти си успяла да опишеш този ужас с думи.

2008-04-03T13:47:06+03:00
yogimax (Василена Т)

Мило момиче, имаш желание , талант , пиши , но за смърт?

2008-04-03T13:01:51+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0