31 мар. 2008 г., 20:47

Мрак

1K 1 0

Вали навън и кърваво е вътре

- сърце разгръща спомени печално.

Нощта е тъмна

- муза за поетите, изгубили се в

търсене сакрално.

Живи има, мъртво спящи,

умрели тягостно сънуват за живота.

Груби стъпки да прокара някой,

няма никой в тъмнината нощна.

Мъгла закрива светлите прозорци,

замрежава погледа, губи им акъла,

още има оптимисти и мечтатели, ще

ги има ли и до’де свят светува?

У мене цяла вечер мята се сърцето,

умът олово, мислите порой.

Часът е четири, а мен ми се будува

- мъка, мъка, д’оде си струва?

Разгледах всички стайни ъгъли,

виждах сенки, отразени силуети,

изпадах пак в лабиринтни безизходици,

заблуди чести в житейските несгоди,

но до'де в заблуди всекиго живее,

да се заблуждаваме до'де всекиго умее?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Без име Анонимна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...