15 мар. 2017 г., 23:39

Мрак

705 0 0

Лунен лъч, огрява

тъмната нощ.

Студеният вятър,

брули листата на дърветата.

 

Ято гарвани

летят в мрачната нощ.

Студеното ми сърце,

мрачната ми душа,

черната роза в ръка държа.

 

Скитам се по тъмни улици,

огрявани от лунни лъчи.

Усещам как мракът

ме обсебва и ме привлича.

 

Иска в него да потъна,

да стана негов роб.

Живот в мрачен свят,

от другата страна ще съм аз.

 

В тази мрачна нощ

Смъртта броди на гроба,

чакащ следващата си жертва,

а луната е негова сила.

 

Писъци се чуват

от уплашените хора,

търсещи светлата пътека

зад мрачната завеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...