15 mar 2017, 23:39

Мрак

  Poesía » Otra
703 0 0

Лунен лъч, огрява

тъмната нощ.

Студеният вятър,

брули листата на дърветата.

 

Ято гарвани

летят в мрачната нощ.

Студеното ми сърце,

мрачната ми душа,

черната роза в ръка държа.

 

Скитам се по тъмни улици,

огрявани от лунни лъчи.

Усещам как мракът

ме обсебва и ме привлича.

 

Иска в него да потъна,

да стана негов роб.

Живот в мрачен свят,

от другата страна ще съм аз.

 

В тази мрачна нощ

Смъртта броди на гроба,

чакащ следващата си жертва,

а луната е негова сила.

 

Писъци се чуват

от уплашените хора,

търсещи светлата пътека

зад мрачната завеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...