Лунен лъч, огрява

тъмната нощ.

Студеният вятър,

брули листата на дърветата.

Ято гарвани

летят в мрачната нощ.

Студеното ми сърце,

мрачната ми душа,

черната роза в ръка държа.

Скитам се по тъмни улици,

огрявани от лунни лъчи.

Усещам как мракът

ме обсебва и ме привлича.

Иска в него да потъна,

да стана негов роб.

Живот в мрачен свят,

от другата страна ще съм аз.

В тази мрачна нощ

Смъртта броди на гроба,

чакащ следващата си жертва,

а луната е негова сила.

Писъци се чуват

от уплашените хора,

търсещи светлата пътека

зад мрачната завеса.