15 mar 2017, 23:39

Мрак

  Poesía » Otra
708 0 0

Лунен лъч, огрява

тъмната нощ.

Студеният вятър,

брули листата на дърветата.

 

Ято гарвани

летят в мрачната нощ.

Студеното ми сърце,

мрачната ми душа,

черната роза в ръка държа.

 

Скитам се по тъмни улици,

огрявани от лунни лъчи.

Усещам как мракът

ме обсебва и ме привлича.

 

Иска в него да потъна,

да стана негов роб.

Живот в мрачен свят,

от другата страна ще съм аз.

 

В тази мрачна нощ

Смъртта броди на гроба,

чакащ следващата си жертва,

а луната е негова сила.

 

Писъци се чуват

от уплашените хора,

търсещи светлата пътека

зад мрачната завеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...