Мрак
Лунен лъч, огрява
тъмната нощ.
Студеният вятър,
брули листата на дърветата.
Ято гарвани
летят в мрачната нощ.
Студеното ми сърце,
мрачната ми душа,
черната роза в ръка държа.
Скитам се по тъмни улици,
огрявани от лунни лъчи.
Усещам как мракът
ме обсебва и ме привлича.
Иска в него да потъна,
да стана негов роб.
Живот в мрачен свят,
от другата страна ще съм аз.
В тази мрачна нощ
Смъртта броди на гроба,
чакащ следващата си жертва,
а луната е негова сила.
Писъци се чуват
от уплашените хора,
търсещи светлата пътека
зад мрачната завеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stoycho Kolev Всички права запазени