Mar 15, 2017, 11:39 PM

Мрак

  Poetry » Other
701 0 0

Лунен лъч, огрява

тъмната нощ.

Студеният вятър,

брули листата на дърветата.

 

Ято гарвани

летят в мрачната нощ.

Студеното ми сърце,

мрачната ми душа,

черната роза в ръка държа.

 

Скитам се по тъмни улици,

огрявани от лунни лъчи.

Усещам как мракът

ме обсебва и ме привлича.

 

Иска в него да потъна,

да стана негов роб.

Живот в мрачен свят,

от другата страна ще съм аз.

 

В тази мрачна нощ

Смъртта броди на гроба,

чакащ следващата си жертва,

а луната е негова сила.

 

Писъци се чуват

от уплашените хора,

търсещи светлата пътека

зад мрачната завеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stoycho Kolev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...