Вкусвам от сладостта и тя горчи,

усещам всичко, а то боли!

Протягам пръсти към свободата,

а стена се издига пред  тила.

Да прескачам  ли, да заобиколя?

Поглеждам, извисява се без глед,

извъртам поглед, а той пред  мен,

недостъпен е, откъдето и да е!

Обръщам се назад, а там е мрак!

Няма светлина, а само болка.

Накъде да поема?

Към неизвестното или смъртта?

Прокуден от мисълта за миналото,

изгрева очаквам с мисълта,

че бъдещото ще е светло,

мракът ще е в тъмнина.