23 авг. 2023 г., 15:17

Мрак ли е това в душите ни човешки...

1.5K 3 3

Мрак ли е това в душите ни човешки

или просто празнота?

А какво е мрак, дали се знае?

Дали материя е или отсъствие на светлина?

 

И ако ни липсва тази сила на доброто в нас,

дали така сме се родили?

Или с времето сме пуснали завесата и в този час

около сърцата си стена сме изградили?

 

Но нима и семето в земята го огрява светлина?

И въпреки това, нагоре път пробива!

То не чака търпеливо за вода,

а корените в земята си забива!

 

Да чакаме и ние в сърцата ни

отново да изгрее светлина, не ни отива!

Трябва сами да се открием за света

и да затворим страницата сива!

 

В живота даром нищо няма, знай!

От теб зависи накъде ще наклонят везните!

Дали начало ще дадеш на нещо

или на себе си ще сложиш край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдър стих! Поздравления!
  • Вдъхнови ме да напиша това стихотворение, прозрението, че светлината сама по себе си е съставена от частици, т.е. материя, запълваща празното пространство, докато мракът не е нищо друго освен нейното отсъствие. Не е нужно да ни е страх от тъмнината, когато тя не представлява нищо! Това далеч не означава, че не е болезнено и тъмно там!
  • То да беше само една стена изградена около сърцето По-скоро отвсякъде стени, а след тях още стени и още стени. Или обобщено казано - хората ги е страх да имат сърца Опасно е да чувстваш, възможно е да усетиш болка. Страшно е и затова стените са добре дошли

Маскарад 🇧🇬

Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
710 1

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...